Айкидо: минало, настояще и бъдеще

Светът, в който се появява Айкидо, е свят, много различен от днешния: това е светът на О Сенсей, Япония през 1930-те. Като част от този свят, О Сенсей практикува пътя на война, и, вместо да следва други хора, остава верен на своите убеждения, изградени в процеса на собственото му търсене, като впоследствие успява да вдъхнови и други да го последват. Той избира сам своя път и ни оставя пример за това как да учим. Светът, в който живеем ние днес, е друг свят – свят на съперничество и надпревара, движен предимно от стремеж към печалба, власт и слава – поведение, което не подобава на никого, който се занимава с бойни изкуства. Учениците на О Сенсей продължават да развиват духа на Айкидо, всеки по собствения си специфичен начин, но посланието остава същото: център, контакт, отдаденост, но заедно с това – опазване на собствената цялост, а не разпиляване. Днес Айкидо процъфтява в много култури по света, но никой не би оспорил факта, че корените на това уникално бойно изкуство са в японската философия. Често обаче Айкидо бива заплашвано от комерсиализиране и състезателен дух – качества, които несъмнено го отдалечават от основните ценности и принципи, заложени от О Сенсей. Докато популярността на Айкидо нараства, съществува и опасност то да бъде сведено до зрелищност и самоудовлетворение, да се превърне в проста храна за егото. Нерядко доджото се превръща в място, където хората се срещат, научават някой и друг забавен номер, изгарят по някоя калория и общуват, подобно на обикновените развекателни и спортни центрове. Днес ставаме свидетели на това как в обществото ни доста от традиционните ценности се разпадат, като например отношението между майстор и чирак, учител и ученик, които са основани на взаимно споделяне на познание, труд и сърдечна връзка. Едно време чиракът е учел дълго време при майстора-дърводелец, фермер или художник, докато усвои основната форма, преди да бъде готов да тръгне по собствения си път в света. Задачата на чирака не била лесна; от него се очаквал тежък и непрестанен труд. В замяна обаче той имал шанса да гледа майстора си и да се учи от него, да „открадне” тайните на своя майстор. Тази система правела възможно знанието да се предава от поколение на поколение, без непременно да бъде ограничавано в едно семейство. Подобен подход към преподаването и ученето изисква от всички участници огромна отдаденост. Както ученикът, така и учителят трябва да действат търпеливо, усърдно и с постоянно отворено съзнание – и докрай да остават в някаква степен начинаещи (на японски: шо-шин). Напрегнатият живот в съвременността и хроничната липса на време лесно могат да обезкуражат естествения процес на научаването, но доджото е място, където подобни традиции биха могли да оцелеят. Цели светове могат да бъдат създадени в книгите, по телевизията, по филмите или съвременните компютърни игри. Човек се потапя в тези светове, които му дават властта да създава и руши, но чувството на мощ и превъзходство, изпитвано от играча, зрителя и читателя, страда от липсата на физическа основа в реалността. Тези светове не са цялостни преживявания, които могат да предизвикат фокусиране на човешкото внимание и да накарат човек отдадено и осъзнато да поеме по пътя на самоусъвършенстването. Противно на тях, бойни изкуства като Айкидо, Батто-хо и дисциплини като За-Зен застават лице в лице с реалността – такава, каквато е, тук и сега. В модерния свят кръвопролитията и болката сякаш са „дезинфекцирани”: само включете телевизора и ще се сблъскате с безброй образи на мъртви тела, които зрителят вижда, без обаче напълно да се ангажира със страданието. В изучаването на бойни изкуства, човек влиза в много по-реален контакт с конфликта и последиците от него, отколкото съвременният свят обикновено позволява. В нашия бързо променящ се свят и водачите, и обикновените хора, и Западът, Изтокът седят, втренчени в телевизорите и мониторите си, докато традициите умират. В Айкидо ние се стремим да запазим традиционните практики, като особено място отделяме на връзката ученик-учител. Да предаваме знанието по този начин, от сърце на сърце, също е част от естествените принципи, с помощта на които О Сенсей е проложил своя – а и нашия – път. Организациите днес са станали необходима част от нашия Айкидо свят. Те са нужни, за да можем да споделяме познанието си и взаимно да се правим по-добри, макар че често се случва да пораждат объркване и неефективност, тъй като не винаги са основани на естествените принципи. Разбира се, организациите също биха могли да бъдат култивирани да функционират според естествените принципи и да бъдат изградени от добре балансирани хоризонтални и вертикални отношения (съчетавайки автокрация с демокрация), без при това да жертват връзката между учител и ученик, която в същността си е същата връзка, която е съществувала навремето между майстора и неговия чирак. Защо да не вземем поука от познанието на древните и да го адаптираме към собственото си съвремие: "Битието и не-битието взаимно се създават Лесното и сложното взаимно се поддържат Кохай и семпай определят един друг Учител и ученик зависят един от друг "Преди и след идват последователно" (адаптирано от „Дао де Дзин”) Как в съвременния свят може да се развива Айкидо? Нека си представим, че човечеството приеме някакъв идеален план за оздравяване на населението и всички ние изведнъж имаме чисти, светли, нови зали за трениране. Дали тези зали биха накарали учениците да стъпят на пътеката към свобода, търсена от всеки истински войн, или биха се превърнали просто в поредната форма на „опитомяване”? Дали една идеална зала може да пробуди духа на Айкидо в учениците? Дали 'доджото е място за механично научаване, или, напротив, то трябва да отглежда войни по по-органичен начин? Как могат, и могат ли, нашите модерни зали за айкидо да насърчат пътя на научаването, по който е вървял традиционният чирак? Как биха могло едно доджо в наше време да осигури балансирано, органично научаване на бойните ценности? Айкидо има минало, настояще и бъдеще. За да запазим айкидо-практиката в бъдеще, е необходимо днес да прилагаме принципите на основните традиции от миналото. Приемствеността с традицията, започната от О Сенсей, се запазва чрез физическо трениране и практикуване на формите, които ни е оставил нашият учител. Етикетът на Айкидо повелява взаимното уважение във всяко доджо да бъде неотменна част от нашия път, а взаимната почит и респект към всички човешки същества да бъде част от всяка една тренировка. Такъв е бил духът на практиката на О Сенсей. Повечето хора биха се съгласили, че едно цивилизовано общество се грижи за най-слабите си членове. Важно е същият този дух да цари и в доджото. Всеки от нас открива Айкидо за себе си, като го тренира. Да живеем в духа на традицията означава да го търсим този дух тук и сега – а не просто да го копираме. Как иначе бихме могли да почитаме миналото, освен като култивираме бойна доблест в сърцата си чрез упражненията си, както днес, така и в бъдеще? "Пътят на война почива върху човечност, обич, честност. Истинската смелост, мъдрост, обич и приятелство са в сърцето на бойната доблест. Да придаваме твърде голямо значение на физическите аспекти на войнството е безплодно, тъй като силата на тялото винаги е ограничена” – О Сенсей . ноември 2006 Автор: Крис Мууни, 6 дан шихан, главен инструктор в доджото Ей Мей Кан – гр. Бирмингам, Великобритания *** Крис Мууни Сенсей започва да тренира през 1973 г. при Ралф Ренълдс Сенсей в Бирмингамския институт по атлетика. След време той става ученик на Уилям Смит Шихан и, впоследствие, на Чиба Шихан, който е един от малкото все още живи ученици на О Сенсей и в момента е технически директор на Британската Айкикай организация. Муни Сенсей започва да преподава Айкидо в Астънския университет през 1981 г. Той и до днес пази връзката си с университета, тъй като е убеден, че посланието на Айкидо е от особено значение за младите хора в съвременния свят. В средата на 1980-те години, Мууни Сенсей собствено първото доджо си в гр. Бирмингам. През 1994 г. Чиба Сенсей дава на доджото името, което то носи и до днес: Ей Мей Кан, или „Домът на светлината на Англия”. Мууни Сенсей е обиколил цяла Европа и много страни по света като инструктор по Айкидо. Днес, освен в гр. Бирмингам и Уорикския университет в Англия, той продължава редовно да преподава в Гърция, Израел, Швейцария и др. През 2005 г., по случай десетата годишнина от създаването на Британската Айкикай организация (БАО), Чиба Шихан присъжда на Муни Сенсей титлата шихан. Като член на Старшия съвет на БАО, Муни Сенсей следи за работата на Преподавателския комитет и отговаря за обучението на нови поколения инструктори по Айкидо. Той е и един от членовете-основатели на Европейската международна организация на шиханите Биранкай – група европейски шихани, които работят за продължението на учението на Чиба Сенсей в Европа.